 |
Нова година, Сурваки и Васильовден
Нова година е 1 януари, народът го наричал най-често Сурва. Сурваки или Сурдздру. Този празник се чества в деня на християнския светец Василий и от тук е известен и като Васильовден, Василйца. Това е втората кадена вечеря след Коледа и също се празнува в тясно семеен кръг, но срещу Нова година изобилието на тарпезата е голямо и също има обреден характер. Украсата на хлябът прилича на украсата на коледните хлябове.
Прави се боговица с кръст от самото тесто отгоре, подобна на Коледната, или пък богато украсена.
В западнобългарските краища, стопанката на къщата приготвя пита (погача) с пара.
Яденетата са блажни. По традиция в навечерието на Коледа се коли прасето. На Новогодишната трапеза се слага варена свинска глава или пача от главата и краката на прасето. Готвят се още кокошка, петел или пуйка. Както и на Бъдни вечер се слагат, варено жито, чесън, кромид лук, туршия, ошав от сушени плодове, мед, орехи които се запазват до Йордановден.
Другото задължително блюдо е Новогодишната баница с късмети. В Източна България я наричат плаката, плакй и се приготвя от точени кори с плънка от сирене и яйца, като между корите се слагат пара и малки дрянови пръчици с различен брой пъпки по тях, предварително се наричат на къщата, здравето, богатството, домашните животни, нивите, лозята и т.н. Понякога вместо дрянови клончета може да се слагат други предмети. В Родопската област приготвят клин с ориз между корите. В зависимост от плънката, баницата в Западна България се нарича тутманик, зeлник, булгурник...
Вечерта срещу Нова година специалната обредна вечеря се кади. След като се прекади вечерята, хляба се разчупва от най–възрастния. Прави се баница с късмети. Използва се дрян. Всеки късмет се нарича се за здраве, щастие, любов, учение, късмет и др. Баницата се нарязва на толкова парчета, колкото са членовете на семейството, или с едно повече и се завърта три пъти. Всеки си взема парчето, което е пред него, а парчето в повече се прибира за св. Богородица. В зависимост от това какво наричане се е паднало в избраното парче определя късмета на всеки през годината.
Около трапезата се гадае и предсказва за времето, реколтата и бъдещия живот в семейството. Добър знак е кихането по време на вечерята, а на кихналия се обещава първото новородено от домашните животни. След вечеря в огъня се хвърлят дрянови пъпки /житни зърна/, наречени за всеки от семейството. По това, дали ще пукнат и подскочат, се гадае за здраве и живот. За същото се гадае и с листа от бръшлян, които се бележат с конец, пускат се в паница с вода и се оставят навън на стряхата. Сутринта гадаят по това, чие листо е свежо или увяхнало. Както и на Бъдни вечер, се гадае със сол и люспи лук /за времето/ и с първата хапка от трапезата /за задомяване/.
Трапезата на този най-голям празник е изключително богата и красиво подредена. Салатите, туршиите които се поднасят, са много и разнообразни, украсени с майонезени и млечни сосове. На масата трябва да присъстват и топли и студени предястия. Класическо българско блюдо за този ден е пачата. За да спази традицията, домакинята поднася празнично ястие, което трябва да бъде от птица. Печена птица върху кисело зеле, или пълнена птица с ориз, лук, стафиди, моркови, ябълка, подправки. Пълненото печено прасенце.
Като гарнитури за основното ястие са пресните, чушки, краставици,тиквички, патладжан, лимони.
Най – дългата вечеря през годината завършва с Новогодишен десерт. На Нова година се сервират и най-разнообразни южни плодове и ядки и традиционният десерт – баклава.
След прибирането на трапезата отново се запазват суровото жито, орехите, недогорялата свещ, както и пепелта от предишните кадени вечери.
В първия ден от Новата година църквата чества два големи празника ( две големи събития в историята си ) - Обрезание Господне и Св. Василий Велики.
На своя осми ден от раждането си Христос получава своето име Иисус при обрязването си. Старозаветният празник е утвърден през IV в.
В същия този ден се чества и св. Василий Велики, наречен така заради острия си ум и воля за помощ на ближните. Св. Василий Велики е виден византийски богослов, философ и писател от IV в.Той определя точния ред на църковните всенощни бдения в края на земните си дни и прави реформа в богослужебните песнопения и създава Василиевата Света Литургия, която е запазена и до днес. Св. Василий я отслужва за последен път на 1 януари 379 г. и вечерта умира. Василиевата Света Литургия се изпълнява 10 пъти през годината, затова на този ден и църквата отслужва Св. Василиева Литургия в негова чест.
В народния ни календар Васильовден се нарича още и Сурваки. Деца от 4 до 12-годишна възраст се събират на групички и обхождат домовете на близки и съседи, като започват от своя дом преди разсъмване или на сутринта на празника. Всяко дете носи сурвакница – украсена дрянова пръчка по-рядко може да е / черничева, крушова, сливова, лескова / пръчка. Сурвачката се прави винаги от плодно и родовито дърво. Най–често е дрян, защото е най–здравото дърво, което най–рано цъфти и дълго живее, то се е утвърдило в народното вярване като символ на здраве и дълъг живот. При избирането на дряновите пръчки се гледа клонките да са кичести и с много пъпки. Украсата на сурвачката е разнообразна - преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета, житни класове, вълнени конци, и пр. Сурвакарите удрят всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и едновременно изричат благословия:
 |
Сурва, сурва година, Сурва, сурва година! |
След като приключи сурвакането, домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, орехи, дребни пари и малки подаръци.
Особено интересен е обичаят в Западна България - игрите на новогодишните дружини от маскирани лица. В тях участват само ергени и млади женени мъже. Всеки има точно определено название, роля, облекло и реквизит. Тези дружини ходят през периодът от Нова година /в някой райони от Коледа или Стефановден/ до Йордановден или Ивановден и съвпадат с т.нар. "нечисти дни". С игрите си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, да предпазят хората от тях.
Ладуването също принадлежи към новогодишните празници, което се прави на Еньовден и на Гергьовден. Този обичай е колективно гадаене за женитба, в което главни участници са момите.
Срещу празника те се събират при кладенеца, при извора, на кръстопът или където съпрузите са в първи брак, със здрави и живи деца т.е. в "честита къща". Донасят бяло котле с мълчана вода при носенето на която не се говори, и в нея всяка мома пуска пръстена си /или китка със своя пръстен/ и малко овес или ечемик. Котлето с се оставя през нощта под трендафил "на звездите", а на сутринта на празника момите пак се събират. Докато една от момите вади пръстените, останалите пеят кратки песни, с които наричат за женитба, за какъв момък ще се омъжи момата, какъв ще бъде късметът й.
Жълто було треска сбира. /Момата ще пристане/. Зряла дуля и презряла. /Ще се омъжи стара. / Русо зайче на пъртинка. /Ще се омъжи за сирак. / На иглица вичирииа. /Ще се омъжи за терзия./
Към всяко наричане има припев, като "Ой, ладо, ладо, момиче младо", "Ладо, тай ладо", "Извади, моме, маламен пръстен", "Сегни, бульо, подай пръстен" и пр. Всяка мома си взема малко овес /ечемик/ от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. Дали ще замръзне водата в котлето през нощта, се гадае за здраве през годината.
|
