 |
Месни заговезни, Сирни заговезни
С Месни и Сирни заговезни започва честването на празниците включени във Великденските пости. С тези празници започва Великденския цикъл. Празниците до Великден са подвижни т.е. нямат точно определена дата, а се менят в зависимост от това на коя дата ще се падне Великден, а той променя датата си от 4 април до 8 май. Великден е винаги след пролетното равноденствие, след първото пълнолуние в първия неделен ден. Месните заговезни се определят винаги осем седмици преди Великден. Неделята на месни заговезни е наречена неделя месопустна и традиционната вечеря е месо- пилешко, свинско. Прави се баница със сирене, извара и мас. След Месни заговезни до Сирни заговезни, цялата седмица е изпълнена с веселия, защото наближават строгите пости до Великден и до тогава ще бъдат забранени всички веселия. До сирни заговезни са позволени и сватбите.
На Сирни заговезни, наричана още сирна неделя се иска прошка за греховете, които сме направили към нашите близки. Прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от своите родители, младоженци от кумове. Младите държат в ръка лимон или портокал като целуват ръка на по-старите и казват думите “ Просто да ти е “, носят им и подаръци най често вино и баница. Сирни заговезни е седем седмици преди Великден, след като си простим греховете на следващия ден започват Великите пости. На трапезата присъстват млякото, яйцата, сиренето. Задължително се приготвя баница със сирене, варени яйца, халва с ядки ( орехи, фъстъци ), риба. Близки роднини се събират на вечерята. Взаимно си опрощават греховете с пожеланието “ Сладки заговезни и леки пости “. С особен трепет и интерес от децата се очаква края на вечерята, когато се изпълнява обичаят “ хамкане “. На края на конец вързан за полилея или на греда на тавана се връзва парче халва, конеца се завърта и всички на трапезата се мъчат да уловят окаченото парче с уста. След като приключи “ хамкането “ конецът се изгаря, като части от него се нарича на всеки от присъстващите, от това как гори конецът се гадае за здраве и дълъг живот, за реколтата, добитъка и женитба. В някои райони когато сварят яйцата не изхвърлят водата, със сварената вода на следващата сутрин си измиват лицето за предпазване от бълхи и мухи, този ден го наричат “ чист понеделник “. На Сирница преди вечерята край селото се палят огньове. Вярването било, че докъдето стига огъня до там няма да паднат градушки. Млади момчета 8 – 14 години и ергени прескачат огъня за да няма бълхи. За последен път се играят хора до като траят Великденските пости те са забранени. Седмицата от Месни заговезни до сирни заговезни се играят и кукерски игри, а в някои райони кукерски игри се играят и в понеделник след Сирни заговезни и го наричат Кукеровден.
Кукерите са ергени само мъже. Организирани са на групи със свои водач-кукер, баба или кукерица, цар, кукерска булка, харачари, плюфкач ( двама или четирима ), барберини.
Водачът винаги е облечен в кожи овчи, кози с козината навън, на главата си носи кожена маска или нацапано със сажди лице, на кръста му са окачени звънци, държи в ръка дървен фалос на края на които е окачен парцал за измитане на пещта.
Бабата е облечена в парцаливи дрехи и държи кошница с прежда, хурка и се подпира на патерица. Носи със себе си “ дете “, което е облечено в парцали, “ ражда “ като пуска отвисоко коте или краде дете докато обикалят къщите.
Царят е облечен в празнични дрехи и има изкуствена брада.
Харачарите носят синджири с помощта на които ловят хората и събират “ неизплатени такси “ . Плюфкачите си слагат на главите бръснати кожи или сиренен мех да изглеждат плешиви, лицата им са начернени и носят дървени оръжия с които стрелят по лицата и дрехите на хората с пепел. Облеклата на кукерите са предимно от кожи и на всички на кръстовете им са привързани звънци. Маските им са богато украсени с разноцветни конци, мъниста и др.
Първоначално кукерите обхождат всички къщи като пожелават на домакините здраве , плодородна година. Стопаните ги даряват с брашно, боб, яйца. Накрая на селския мегдан кукерите танцуват като раздрънкват силно звънците накачени по тях. Изпълняват различни комични и битови сцени от бита на селския труженик. Централна фигура е царят, който изпълнява обредното засяване и заораване. За да бъде плодородна годината за цар се избира най-личният стопанин, на който първото му дете е момче или близнаци. На царя може да се сложи трапеза на сред селото, от която трапеза царят хапва три залъка и отпива вино и нарича за здраве, берекет, плодовитост. Подкарва впрегнатите в ралото кукери заорава три пъти в кръг земята и засява. С носеното от кукерите оръжие символично убиват царя, след което той възкръсва.
|
